Обядваме. Дарина пак нещо е пощръкляла и не седи на едно място. Останалите се опитваме криво ляво да хапнем докато я усмиряваме. Накрая баща й я извежда от кухнята, за да мога и аз да хапна. Сашето ме гледа съжалително и казва: Ето, мамо, сега ще те оставя малко да си починеш. Хапни си. Ето, оставям те.
/аз си мисля - какво мило и разбрано дете/
Тръгва към вратата, спира се и добавя: Може през това време да оправиш масата.
Излиза. 10 сек по-късно вратата се отваря, той подава глава и пита: А ти кога ще дойдеш? Като оправиш масата ли?