Петъчни неволи:
Взимам Дари от градинка. Още една майка на детенце (на Кари) се оправят, Кари държи една от онези пластмасови играчки с вода и пръстенчета, които имат бутони да цъкаш и да нанижеш пръстенчетата на пръчици.
Дари: Мамо, виж, Каии има конзола.
/Аз потъвам в земята от срам какво ще си помисли майката за това, че двегодишното ми момиче знае какво е конзола. Опитвам се да отклоня темата./
Но Дари продължава: Аз нямам конзолааааа (мрънкащо).
Аз още повече потъвам.
И накрая Дари ме довършва: Моята не яботииии. Тиябва да я заиедим, мамоооо.
Край. Каквото и да кажа няма да оправи нещата.